Оценка на Риска за Легионела и Олово
Оценка на риска за легионела и Олово на вътрешната водопроводна инсталация е задължителен документ за всички приоритетни обекти в България, съгласно ИЗМЕНЕНИЕТО И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 9 ЗА КАЧЕСТВОТО НА ВОДАТА, ПРЕДНАЗНАЧЕНА ЗА ПИТЕЙНО-БИТОВИ ЦЕЛИ
Ние изготвяме професионална оценка на риска за разпространението на легионела и олово, съобразена с изискванията на РЗИ.
Кои обекти са задължени?
Съгласно чл. 6г, ал. 1 от Наредба №9, оценка на риска за легионела и олово се изисква за следните приоритетни обекти:
– Лечебни заведения за болнична помощ
– Хосписи, диализни центрове, домове за медико-социални грижи
– Центрове за психично здраве и онкологични центрове със стационар
– Детски ясли, детски градини и училища
– Хотели, мотели, апартаментни комплекси, вилни селища, туристически селища
– Семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, бунгала и къмпинги.
Какво включва оценката на риска за легионела и олово?
Оценката на риска за легионела и олово се извършва съгласно Приложение №1в от Наредба №9 и включва три основни елемента:
1. Анализ на потенциалните рискове от вътрешните разпределителни системи и материалите им
2. Анализ на продуктите и материалите на инсталацията
3. Мониторингов план за контрол на легионела и олово (Приложение №1, Таблица Д)
Важно: Лабораторните изпитвания се извършват само в акредитирани лаборатории по БДС EN ISO/IEC 17025.
- Повече за легионелата
Кои обекти са с повишен риск?
детски ясли, детски градини и училища
лечебни, медицински и социални заведения
местата за настаняване категория "а" и "б"
плувни басейни, спортни и рехабилитационни комплекси
производствени предприятия, използващи охладителни и рециркулационни водни системи
обществени и административни сгради с климатични и вентилационни инсталации
За тези обекти е особено важно да се прилагат систематични мерки за превенция, редовен мониторинг и документиран контрол на водните системи.
Задължения на собствениците
Собствениците, ползвателите и управителите на приоритетните обекти са задължени да:
- Изготвят план за мониторинг на легионела и олово
- Съгласуват плана с местната РЗИ
- Провеждат ежегоден мониторинг независимо от резултатите
- Предоставят данните от мониторинга на РЗИ до 20-то число на следващия месец
- Уведомят незабавно РЗИ при установено несъответствие
- Прилагат превантивните мерки от Методично указание №3 на МЗ за борба с легионелозите
Първата оценка на риска се предоставя на РЗИ, кметовете на общини и ВиК-оператора до 1 май 2028г.
Пълната информация и насоките за изготвяне на оценката на риска са публикувани от Регионалните здравни инспекции в България.
Препоръки за собствениците
За минимизиране на риска от легионела препоръчваме:
- Проверявайте температурата на топлата вода и я поддържайте над 60°C
- Поддържайте студената вода под 20°C
- Пускайте всички кранове и душове поне веднъж седмично в незаети помещения
- Дезинфекцирайте нагревателите за вода веднъж годишно
- Почиствайте филтрите на вода на всеки 1-3 месеца
- Проверявайте ежемесечно резервоарите и видимите тръби
- Често задавани въпроси
Вашите въпроси
нашите
отговори
Да. Планът за мониторинг и Оценката на риска легионела и олово се изготвят на база на ВиК документацията на сградата — проект или схема на водопроводната инсталация.
Ако не разполагате с такава документация, не се притеснявайте. Свържете се с нас и ще намерим заедно най-подходящото решение за вашия конкретен случай.
Периода е различен в зависимост от големината на обекта. Изготвянето на оценка на риска е дългосрочен процес, тъй като изисква вписването на резултатите от взетите проби и анализа им.
Често първоначалната оценка на риска за легионела и олово е готова до 2 седмици след вземето на първите проби.
При положителен резултат за легионела задължително се вземат нови контролни проби.
Същевременно се извършва пълно почистване и дезинфекция на водната система на сградата.
Мерки за действие при аварии или установено несъответствие в качеството на питейната вода в обекта:
- Незабавни оперативни мерки
- Спиране на потреблението: При съмнение за замърсяване или сигнал от РЗИ, незабавно се преустановява използването на водата за пиене и приготвяне на храна. Осигурява се безопасна бутилирана вода за гостите/децата.
- Информиране: Поставяне на табели на всички чешми: "Водата не е годна за пиене и готвене!". В детските градини персоналът трябва да контролира децата да не пият вода от чешмите.
- Изолиране на участъци: Ако аварията е локална (само в едно крило или етаж), съответният участък се изолира чрез спирателни кранове.
- Технически мерки по вътрешната мрежа
- Промивка: След отстраняване на авария или застояване на водата (особено важно за обекти, които са сезонни), се извършва интензивна промивка.
- Всички кранове се отварят до изтичане на бистра вода и изравняване на температурата.
- Дезинфекция (Хлориране): При микробиологично замърсяване се извършва ударно хлориране на вътрешната мрежа (обикновено от специализирана фирма). Водата с висока концентрация на хлор престоява в тръбите определено време, след което се промива обилно.
- Предотвратяване на Легионела (специално за хотели): Поддържане на горещата вода над 60°C на изхода на бойлера и над 50°C при крановете, за да се ограничи рискът от развитие на бактерията в застояли участъци.
- Мониторинг и документация
- Извънредни проби: Съгласно Наредба 9, след авария или ремонт собственикът е длъжен да вземе проби от „точката на изтичане“ (чешмите) за изследване в акредитирана лаборатория.
- Проверка на устройствата: Инспекция на възвратните клапани и устройствата против обратен поток, за да се гарантира, че замърсена вода от отоплителни или други системи не е попаднала в питейната мрежа.
- Специфика за детски градини
- Кухненски блок: Всички съдове и повърхности, имали контакт с компрометирана вода, се дезинфекцират повторно след възстановяване на нормалното водоподаване.
- Резервоари: Ако обектът има хидрофор или резервоар, той трябва да бъде изпразнен, почистен механично и дезинфекциран.
Управител и ръководител на екипа по безопасност на питейната вода:
- Планиране за честотата на мониторинга (периодични проверки) и оценяване на резултатите от мониторинга;
- Определя подходящи коригиращи действия, когато резултатите от мониторинга регистрират тенденция, критичните точки да излязат от определените критични граници
- Контролира дали се документират резултатите от мониторинга;
- Контрол на процесите;
- Предприема незабавни действия относно критичните или рисковите точки.
Документацията на Системата за безопасност на питейната вода е организирана по следния начин:
- Документирани правила на Системата – програми и процедури, инструкции и регламентирани форми на отчетната документация;
- Отчетна документация – дневници, чек листи, договори, контролни карти и др.
Системата за безопасност на питейната вода е документирана в книжен формат и се актуализира при промяна на посочените данни или правила.
Утвърдената Система е задължителна за прилагане от целия персонал на обекта.
Всяка промяна се удостоверява с изменение на номера на изданието, като същият нараства с единица.
Всяка промяна на Системата се утвърждава от Управителят на фирмата с подпис и отменя предходното издание.
Отчетната документация представлява писмени доказателства за прилагането на правилата на Системата за безопасност на питейната вода. Всички извършвани в обекта действия (технологични, коригиращи и превантивни) се попълват четливо в съответните форми на дневници и контролни карти. Цялата отчетна документация се съхранява в обекта от управителя и се предоставя на Контролния орган при проверки от РЗИ
- План за мониторинг на Легионела и Олово
- Годишни проби определени в плана за мониторинг
- Обяснителна записка от ВиК инсталанцията е в плюс.
Не, достатъчно е да има лице, което да ни разведе из обекта и/или да ни обясни по телефона необходимата информация.
Да. Ако няколко сгради принадлежат към един и същи обект по документи — например детска градина с няколко корпуса или хотелски комплекс с няколко сгради — оценката на риска може да се изготви като един общ документ.
Всяка сграда обаче се разглежда като самостоятелна единица с отделно описание на водопроводната инсталация и отделни пунктове за пробонабиране.
Организацията осъществява контрол от приемането до използването на различните видове питейна вода (топла и студена).
Извършва контрол в изправността на водопроводната инсталация и контролира параметрите на питейната вода, като документира установените резултати.
Целта е чрез наблюдение и оценка на характеристиките на питейната вода да се гарантира съответствие с изискванията на нормативните изисквания.
С мониторинга организацията доказва, че е предприела всички необходими мерки, че характеристиките на питейната вода са под контрол.
При извършването на наблюдението и контрола се акцентира на следните дейности:
- Какво се проверява и с каква честота;
- Какъв метод се използва и кой извършва проверката;
- Отговорните служители за оценяване на резултатите от мониторинга.
За да се гарантира безопасността на питейната вода се наблюдава изпълнението на прилаганите мерки с който се постига минимизиране на идентифицираните видове рискове. Контролът се прилага за всички процеси и дейности в Организацията, където е необходимо да се изпълнят коригиращи действия за отстраняване на възникналите несъответствия (в таблица 6 са показани действия за предприемане на коригиращи действия, когато са установени несъответствия по време на контрола).
Водните резервоари, водопроводната мрежа (тръби, щрангове, клапи и т.н,), електрическите помпи и външните водопроводи се проверяват веднъж месечно. Не се допускат течове. Всички покрития трябва да бъдат с ненарушена цялост.
Топла вода
– Визуална проверка на вътрешната повърхност на водните нагреватели за наслагвания (където е възможно) - извършва се един път годишно.
– Пускане на водата в чешмите и душовете на стаите. Тя трябва да тече за няколко минути всеки ден, дори и в нея да няма настанени гости/пациенти.
– Демонтиране на разглобяемите части - главите на душовете, шланговете, батериите и цедките се почистват механично от наслагване на биофилм (наслагвания от органичен произход) с четки и почистващ препарат. Извършва се след освобождаване на стаята и преди настаняването на следващите гости/пациенти.
– Съпоставяне на температурата на топлата вода в устройствата за подгряване на водата с тази на най-отдалечените от тях места, установяване на топлинните загуби и корекция на подаването на топлинна енергия - извършва се един път месечно (а в туристическия сезон и по-често, в зависимост от големината на хотела и броя на потребителите на топла вода за единица време).
– Отчитане на температурата на топлата вода - става една минута след развъртане на крана. Температурата на топлата вода не трябва да бъде по-ниска от 50 С в най- отдалечените от нагревателя точки на системата (крайни щрангове). Измерва се температурата на топлата вода в три до пет различни места на системата, като поне едно от измерванията е извършено в крайна точка (най-отдалечената стая, иапр последен етаж в най-отдалеченото крило на сградата). Добра профилактика на легионелозите се постига при средна температура на топлата вода в системата 55 С. Отчитането на температурата на топлата вода се извършва минимум един път месечно.
– Текуща химическа дезинфекция на водата във водоснабдителната система за топла вода - хиперхлориране. За сградите, които функционират целогодишно, това става по време на цялостната профилактика на ВиК инсталацията. В хотелите, които имат сезонна дейност, плановото хиперхлориране се извършва два пъти годишно: преди започване на активния туристически сезон и след завършването му. Концентрацията на прилагания биоциден препарат трябва да е такава, че да обезпечи наличие на остатъчен активен хлор в системата 50 тд/1 за минимум 1 час или 20 тд/1 за минимум 2 часа. Преди началото на хиперхлориране на топлата вода нейната температура се намалява и не трябва да надвишава 30 С.
– "Термален шок' като текуща профилактика. Извършва се два пъти годишно; преди започване на туристическия сезон, като част от профилактичните мерки при пускане на хотела в експлоатация и след завършване на туристическия сезон - при затварянето на хотела. За сградите, които функционират целогодишно, "термален шок" като рутинна мярка се прилага един път годишно - по време на цялостната профилактика на системата или след нейното спиране за ремонт или по други причини.
– Микробиологичното мониториране на топлата вода за откриване на легионелни бактерии е препоръчително. Извършва се само по поръчка и съобразно преценката и желанието на ръководството. Такова изследване на водите е желателно да бъде направено в случаите, когато е имало авария във водоснабдителната система, дори и от това да не са произтекли последствия, свързани с възникването на епидемична обстановка.
Студена вода
– Визуална инспекция на резервоарите за студена вода и провеждане на оздравителни
мероприятия, където е необходимо - извършва се един път годишно.
– Пускане на водата а чешмите и душовете на стаите. Тя трябва да тече за няколко минути всеки ден, дори и в нея да няма настанени гости/пациенти.
– Отчитане на температурата на водата на изхода на резервоара веднъж на шест месеца.
– Проверка на температурата на студената вода в системата - отчитането става две минути след развъртането на съответния кран за студена вода. Температурата на водата не трябва да е по-висока от 20 C в най-отдалечените точки от системата (крайни щрангове). Измерва се температурата на студената вода в три до пет различни места в системата, като поне едно от измерванията е извършено в крайна точка (най-отдалечената стая, напр. последен етаж в най-отдалеченото крило на сградата). Добра профилактика на легионелозите се постига при средна температура на студената вода в системата 18 градуса С. Отчитането на температурата на
студената вода се извършва един път месечно.
– Отчитане нивото на свободния остатъчен хлор в системата за студена вода - трябва да бъде 0.3-0.4 до 0.6 mg/l. При систематично установяване на стойности по- ниски от посочените, управителят на обекта предприема мерки за осигуряването на допълнителна дезинфекция на водата в сградата. Отчитането се извършва веднъж седмично.
– Отчитане активната реакция (рН) на студената вода в системата - нивото на рН трябва да варира между 6.5 и 9.5. Оптимална стойност - рН 7. Когато стойностите на рН надвишават 8, коригирането се извършва с добавяне в локалната водоснабдителната система на хлорен препарат. Цели се достигане концентрация на остатъчния активен хлор в системата 0.4-0.5 до 0.6 mg/l. Когато тези стойности са налице,а рН е над 9.5 или под 6.5, се уведомява РЗИ. Измерването на рН от техническото лице се извършва веднъж седмично.
– Микробиологично мониториране на студената вода за откриване на легионелни бактерии. Микробиологичното мониториране е препоръчително. Извършва се само по поръчка и съобразно преценката и желанието на ръководството. Такова изследване на водите е желателно да бъде направено в случаите, когато е имало авария във водоснабдителната система, дори и от това да не са произтекли последствия, свързани с възникването на епидемична обстановка
– Техническото лице, отговарящо за поддръжката на водоснабдителната система води дневник за извършените инспекции, установените нередности и проведените дейности по отстраняването им регистрира всички осъществени рутинни и планови мероприятия по контрола на показателите и тяхната корекция, отбелязва приложените методи за профилактика и резултатите от тях по дати.
Нашият екип извършва анализ на различни видове опасности за да се гарантира безопасността на приетата питейна вода и да идентифицира, кои от опасностите са значими за за здравето на ползвателите и.
Според произхода си, опасностите се разделят на биологични, химични и физични. Биологичните опасности могат да се появят от:
- микроорганизми, които могат да бъдат внесени в питейната вода от водоснабдителната организация или могат да се развият при създаване на подходящи условия (температура, pН, влага) в процеса на застой или производство на топла вода.
Присъствието на патогенни микроорганизми в питейната вода представлява реален риск за здравето на потребителя при консумация и употреба, затова екипът задълбочено изследва и анализира всички потенциални биологични опасности, предизвикани от тях.
Представител с най-висок риск е бактерията Legionella pneumophila и сродните ѝ бактерии. Същите са често срещани в естествени водоизточници като реки, езера и язовири, но обикновено в малък брой. Те могат да бъдат открити и в специално изградени водни системи, като охладителни кули, изпарителни кондензатори, системи за топла и студена вода и спа басейни. Ако условията са благоприятни, бактериите могат да се размножат, увеличавайки рисковете от легионерска болест и затова е важно рисковете да се контролират чрез въвеждане на подходящи мерки.
ВиК системите в помещенията могат да бъдат колонизирани с Legionella и да предават бактериите чрез аерозоли, генерирани от душове, овлажнители и спа центрове, свързани със системи за разпределение на топла вода, както и от устройства за респираторна терапия, ултразвукови машини за мъгла, декоративни фонтани и вода за промишлена употреба.
Бактериите Legionella са широко разпространени в естествените водни системи, например реки и езера. Условията обаче рядко са благоприятни за заразяване на хората от тези източници. Огнища на заболяването възникват от излагане на легионела, растяща в специално построени системи, където водата се поддържа при достатъчно висока температура, за да насърчи растежа, (например охладителни кули, изпарителни системи. кондензатори, системи за топла и студена вода и спа басейни), използвани във всякакви помещения (работни и битови).
Легионерската болест обикновено се заразява чрез вдишване на малки капчици вода (аерозоли), суспендирани във въздуха, съдържащи бактериите. Някои състояния увеличават риска от легионелоза, ако:
- температурата на водата във всички или някои части на системата може да бъде между 20–45 °C, което е подходящо за растеж;
- възможно е да се образуват водни капчици и ако е така, те могат да се разпръснат;
- водата се съхранява и/или рециркулира;
- има отлагания, които могат да подпомогнат растежа на бактерии, като ръжда, утайки, котлен камък, органична материя и биофилми.
Бактериите легионела може да присъстват в нисък или много нисък брой в много водни системи, но ефективния контрол може предотврати или намали до приемливо ниво тяхното размножаването.
Предпазните мерки, където е уместно, трябва да включват следното:
- избягване на застоя на вода, който може да насърчи растежа на биофилм;
- избягване на използването на материали, които съдържат бактерии и други микроорганизми или осигуряват хранителни вещества за растежа на различни видове микроорганизми;
- контролиране на изпускането на водни пръски;
- поддържане на чистотата на системата и водата в нея;
- използване на техники за пречистване на водата;
- предприемане на действия за осигуряване на правилната и безопасна експлоатация и поддръжка на водната система.
Други видове микробиологични опасности могат да бъдат - Вируси (напр. хепатит, грип), Гъби и плесени, паразити.
Химичните опасности могат да възникнат от различни източници, като:
- остатъци от почистващи и дезинфекциращи средства при неправилно провеждане на режима на почистване и дезинфекция;
- замърсени материали и вредни вещества – съдържание на тежки метали, мигрирали мономери и др.);
- остатъчни количества на пестициди;
- неправилно подреждане и изпълнение на правилата на почистване и дезинфекция;
- наличие на тежки метали доставени от водоснабдителната организация (олово, цинк).
Физичните опасности попаднали във водоснабдителните инсталации и въздействащи върху човешкото тяло могат да настъпят от:
- приетата питейна вода – като примеси и чужди включвания;
- неправилно извършени строително - монтажни работи в инсталациите в помещенията, недобре изградена система за водоснабдяване;
- шум, Вибрации, Температура (екстремна горещина или студ);
- радиация (вкл. UV и йонизираща);
- остатъци от смазочни материали и части по технологичното обзавеждане или оборудване на инсталациите за вода при неправилно проведен ремонт и профилактика на техническото оборудване на водоснабдителната инсталация.